Мъртъв и погребан или възкръснал и жив
Много са нещата, които като човешки същества с обременени от греха умове не знаем за нашия Бог и Спасител Исус Христос. Затова Той ни е завещал Словото Си, за да се докоснем до Неговата същност, любов и план за нас. Има и много красиви духовни книги написани от мъже и жени, водени от Божия Дух, които говорят за прелестта на Христовия характер, Неговата мисия на земята, жертвата Му и живота, който ни е приготвил.
Днес отново разгънах една такава книга, която съм прочела многократно и продължавам да се възхищавам на мъдростта и дълбочината, с които е написана…(след статията ще оставя линк към книгата). И там отново си припомних истини, които желая да споделя и с теб.
Преди това обаче, искам да спомена нещо, свързано с празника Велик Ден, който наскоро празнуваха много християни. Не е ли този празник свързан с Исус Христос?! За съжаление с тъга в сърцето ми и с нежелание да напиша следващите думи наблюдавам, че повечето хора наричащи се християни свързват Велик Ден единствено с ядене на козунаци и боядисване на яйца. Казват с възторг: „Христос воскресе (възкръсна)!“ без да влагат някакъв смисъл. Те сякаш изравят Исус от гроба само един път в годината, за да кажат тези думи и на следващият ден отново го погребват, защото Той не им е необходим. Колко тъжно! Къде е Христос през останалите дни, седмици, месеци в техния живот?! В гроба! Мъртъв за тях, ненужен, неповярван…?!. Не си мислил над това, нали?
(ТУК може да прочетеш статията ми за видовете християни )
И така, за да не става прекалено мрачно, нека да се върнем към красивите неща.
Ето и няколкото факта за Исус Христос, които може би не знаеш:
⦁„ Като Бог Той се хвана за Божия трон. Като човешки Син ни даде пример за послушание, а като Божи Син ни дава сила за послушание.
⦁ Затова, когато дойде в човешки образ, Той заяви, че е “АЗ СЪМ”. Детето от Витлеем, кроткият и смирен Спасител, е Бог, “явен в плът”
⦁ “Бог с нас” – е сигурността за освобождението ни от греха, уверение за силата ни да се подчиняваме на небесния закон.
Христос понесе това, което ние заслужаваме, за да може с нас да се постъпи така, както Той заслужава. Той бе осъден за нашите грехове, в които няма никакъв дял, за да може ние да бъдем оправдани чрез Неговата правда, в която ние нямаме никакъв дял. Той понесе смъртта, която принадлежеше на нас, за да можем ние да получим живота, който бе Негов. “С Неговите рани ние се изкупихме.”
⦁ Чрез Своя живот и чрез смъртта си Христос придоби дори нещо повече от това да възстанови разрушеното от греха. Целта на Сатана бе да раздели вечно Бога и човека, но чрез Христос ние се свързваме с Бога още по-тясно, отколкото, ако никога не бяхме съгрешили.
⦁ Приемайки нашето естество, Спасителят се свърза с човека с връзка, която никога не може да се разкъса. Той е свързан с нас през вечните векове.
“Бог толкова възлюби света, че даде Своя единороден Син, за да не погине нито един, но да има вечен живот” (Йоан 3:16)„.
…Ако ВЯРВАШ…
Линк към книгата, от която съм взела фактите: http://bibliotekabg.com/%d0%b1%d0%be%d0%b3-%d1%81-%d0%bd%d0%b0%d1%81-1-%d0%b6%d0%b8%d0%b2%d0%be%d1%82%d1%8a%d1%82-%d0%bd%d0%b0-%d0%b8%d1%81%d1%83%d1%81-%d1%85%d1%80%d0%b8%d1%81%d1%82%d0%be%d1%81-%d0%b5%d0%bb%d0%b5-2/