Онази малка празнина в душата ми опитваща се да усмири неутолимия копнеж по У дома…
Преди няколко месеца една от моите картини стана собственост на една дама с красива чувствителна душа. Картината се казваше „У дома“. Докато я рисувах, вложих наистина много чувства, мисли и спомени в нея. Всъщност вложих голяма част от своята душа и се радвам много, че човек с подобна на моята чувствителност сега я притежава. (На снимката долу, можеш да видиш картината.)
Защо пиша всичко това ли? След като се разделих с тази своя картина, осъзнах, че зарядът и смисълът, които носи, са много големи. От както тя заживя в нов дом, започнах да размишлявам какво всъщност означава „У дома“.
Нека разсъждаваме заедно
Кое е твоето „У дома“?
⦁ Това едно понятие ли е или са две – домът, в който си израстнал и този, който имаш сега (ако вече си самостоятелна личност, самоиздържащ се и си независим от родителите си)?
⦁ Това само мястото, където живееш ли е – красива къща или уютен апартамент, изпълнен с любимите ти мебели, ценни предмети и домашен любимец, ако имаш такъв?
⦁ Или за теб няма значение материалното и мястото в което се прибираш след работа или след училище, а имат значение хората които са около теб между тези 4 стени и покрив над главата – твоето семейство?
⦁ А може би си си дал почивка от брачен партньор, който те е наранявал с години, децата ти отдавна имат свои семейства и нови домове, а ти желаеш, когато се върнеш изморен от работа, да се потопиш в тишината и спокойствието на едно направено от теб райско кътче, където да отдъхнеш за малко и да не мислиш за минали грешки и незарастнали рани…?
Онези другите
Мисля си за хората без домове и онези без семейства. Какво да кажем за човек, загубил половинката си и децата си в автомобилна катастрофа например, връщащ се всеки ден в празна самотна къща пълна със спомени? А тези, които са родени и израстнали на улицата? А идващите от разбити семейства? Децата, малтретирани от родителите си? Да не забравяме и младежите, избягали от дома, за да се самосъхранят и потърсят по-добро бъдеще и живот….Какво те биха казали за „У дома“? Със сигурност някои от тях асоциират дома с най-ужасното място на света и се опитват да го забравят.
По-оптимистични мисли
Но нека сме оптимистични и приемем, че ти и аз сме от онези благословени щастливци, които могат да се похвалят с обичащи, грижовни и разбиращи родители, осигурили им прекрасно детство, любов и внимание, учение и финансова подкрепа. И за нас „У дома“ носи само позитивни, мили и красиви носталгични спомени.
Какво си взимаме от миналото?
Това, което сме получили в детските си години, ако е било позитивно и градивно, се опитваме да го приложим в новия си дом, когато се отделим от родителите си, нали? И обратно: негативните моменти, се стараем никога да не присъстват на новото ни място в новото ни семейство.
Какво е ДОМЪТ?
Представители на различни възрастови групи ще дадат различни отговори, нали така? Но можем ли съвсем простичко с няколко думи да обобщим, че домът, това е: семейството, място (къща или апартамент), настояще, обич, уют, сигурност, спокойствие, нещо позитивно и необходимо, част от нас, без което не можем…
Не знам как е при теб, но за мен домът е едновремено и константа и променлива. В това понятие събирам нежните ми спомени от синьото детство, вкусните мириси на сладкиши и любими ястия, които мама правеше (и продължава да прави), Коледа със семейството ми, игрите с брат ми (детстката ни стая я превръщахме понякога на космически кораб, а друг път на цял град). Там са и вечерните игри заедно на „Не се сърди човече“, филмовите уикенди с пица и сладки, семейните ни богослужения и сериозни разговори….и домът сега, който създадох с моят съпруг развивайки се и градейки заедно.
Материално или духовно понятие?
Домът за мен не е определено материално непроменимо място пълно с мебели, секции, предмети, саксии с цветя, картини и…разбира се – хора. За мен домът е по-скоро спокоен оазис сред тази реалност, където намирам любов, разбиране, прошка, дълготърпение, смях, мир, спокойствие, там където се чувствам приета, държа се непринудено, където не ме е страх когато бъркам, защото знам, че ще ми се прости и даде нов шанс…
Ето моята история
За мен домът отдавна не е МЯСТО, поне не тук на тази земя. И сега ще ти разкажа защо. След като се отделих от моите родители и реших да бъда самостоятелна, да уча и работя далеч от дома и родния ми град, за последните 15 години съм сменила 15 квартири. Да, правилно прочете – 15!!! Някои страхотни и уютни, а други ужасни – пълни с буболечки, мухъл и шумни съседи (на огледите не можеш да видиш скритите буболечки и паяци, както и умело прикритите от хазяите недостатъци. Всичко започва да излиза едно по едно СЛЕД КАТО СЕ НАНЕСЕШ и вече си подписал договор за минимум 1 година)…
През тези години се омъжих и съпругът ми неволно се присъедини към моята Одисея на сменяне на квартири ВСЯКА ГОДИНА!! Шокиращо, нали?! Нормално е да се зачудиш защо съм се местила толкова често … Естествено, имах основателни причини: учене, смяна на работни мяста, лоши нетолерантни хазяи, домашни любимци, и както споменах по-горе – квартири вредящи на здравето; непрекъснати ремонти и влизане в личното пространство и т.н. и т.н.
Къде е моето „У дома“, ли?
Сега живея отново на квартира. Родителите ми също живеят далеч от нашият „Мил роден Дом“, говорейки често с носталгия и тъга за ТАМ. Сигурна съм, че и на тях също им е трудно да определят тяхното „У дома“…Дано да греша!
Обичана съм и обичам. Отивам във временни места и се връщам от време на време, за да срещна вечната любов на семейството и приятелите. Съпругът ми е до мен и аз до него…в тази квартира и в следващата…приемащи се един друг с добрите и лошите черти на характерите си.
Не от този свят
Аз нямам „У дома“ ТУК на тази ЗЕМЯ. Местата, в които живея, не са ми дом. Да, да, клишираните изрази: „След малко се прибирам в къщи“, „Къщата трябва да се изчисти“ и т.н…ги използвам непрекъснато. Но всичко ми е чуждо и се опитвам да не мисля за това. Признавам си, че преди ми домъчняваше и се самосъжалявах понякога като си мислех за приятелките ми, които се омъжиха и отидоха при съпрузите си в красиви домове или си купиха къщи и апартаменти и живеят щастливо там….без да се местят всяка година като нас…
Вече имам мир, имам и спокойствие в сърцето си. Защото аз ИМАМ ДОМ, ИМАМ своето „У дома“, но то не е от този свят. Моят дом не е построен от тухли и бетон, които лесно биха се сгромолясали от едно по-силно земетресение или торнадо. Моят дом е от материал, който не е подвластен на земните закони и природа. Не човешки ръце са го построили, не са допуснати компромиси или грешки при строежа му.
Приготвен е за мен
Моят Нов Дом е построен от Моят Бог. Мога много да ти разказвам за това, но само накратко ще спомена, че Бог ни е приготвил Небесен Дом. О, не, нямам предвид онова, в което много хора вярват: „рая“, в който при смъртта си добрите ще отидат, а лошите в „ада“. Библията не поддържа това католическо вярване, а описва смъртта като сън.
Как знам, че имам Небесен Дом ли? И то не само аз… Ами Исус сам даде обещание, че щом го приготви, ще дойде да вземе при Себе Си, всички които Го обичат и следват:
„В дома на Отца Ми има много обиталища; ако не беше така, Аз щях да ви кажа, защото отивам да ви приготвя място.
И като отида и ви приготвя място, пак ще дойда и ще ви взема при Себе Си, тъй щото гдето съм Аз да бъдете и вие.“ (Йоан 14:1,2)
Той ще се върне не само за мен, но и за теб….ако вярваш!
Павел пише за Авраам: „Защото очакваше града, който има вечни основи, на който архитект и строител е Бог.“ (Евреи 11:10)
Там няма да има сълзи! И онези, които са без дом тук на тази земя пълна с агония, войни и болка, там ще имат красиви домове, създадени от любящия ни Бог:
„Той ще обърше всяка сълза от очите им, и смърт не ще има вече; нито ще има вече жалеене, ни плач, ни болка; първото премина.“ (Откровение 21:4)
…Онази малка празнина и тъга в сърцето ти…
Има една малка празнина във всеки един от нас. Бог я е оставил тя да бъде запълнена, щом Исус Христос дойде да вземе своите деца, които Му вярват и Го следват. Тази малка празнина, ни кара да се натъжаваме, да се чувстваме неразбрани, самотни (макар и да имаме семейство и хора, които ни обичат), да се чувстваме недостатъчни и сякаш не всичко е както трябва…ЗАЩОТО – истинското ни „У дома“ ни чака. Бог ни чака, САМИЯТ АРХИТЕКТ, да дойдем при Него още сега, такива каквито сме и да Го помолим да ни приеме…Защото Той пръв ни е помолил да приемем Сина Му, Който даде скъпоценния Си живот за нас:
„Но Бог препоръчва Своята към нас любов в това, че, когато още бяхме грешници, Христос умря за нас.“ (Римляни 5:8)
„Оня, Който не пожали Своя Син, но Го предаде за всички ни, как не ще ни подари заедно с Него и всичко?“ (Римляни 8:32)