„А като се свечери, учениците дойдоха при Него, и рекоха: Мястото е уединено, и времето е вече напреднало; разпусни народа да отиде по селата да си купи храна.
А Исус им рече: Няма нужда да отидат; дайте им вие да ядат.
А те Му казаха: Имаме тук само пет хляба и две риби.
А Той рече: Донесете ги тук при Мене.
Тогава, като заповяда на народа да насяда на тревата, взе петте хляба и двете риби, погледна към небето и благослови; и като разчупи хлябовете, даде ги на учениците, а учениците на народа.
И всички ядоха и се наситиха; и дигнаха останалите къшеи, дванадесет пълни коша.
А ония, които ядоха, бяха около пет хиляди мъже, освен жени и деца.“ Матей 14:15-21
От няколко дена си мисля за този момент, отразен в евангелието на Матей – чудото с нахранването на множеството само с 5 хляба и 2 риби.
Забелязах няколко интересни неща:
⦁ как ние понякога сме склонни да разрешаваме големите проблеми
⦁ как Бог изпитва вярата ни
⦁ Божия начин за справянето с проблемите
⦁ активното човешко участие в Божието чудо
„А като се свечери“.
Всички хранителни супермаркеди, ресторанти и закусвални наближавало да бъдат затворени скоро.
Бог винаги има контрол над всяка ситуация. Дори и в края на онзи ден, на онова място Той много добре е знаел как да се погрижи за хората там и какво ще се случи. Но е допуснал един малък изпит за вярата на Своите ученици.
„А те Му казаха: „разпусни народа да отиде по селата да си купи храна“-
(нека не забравяме, че това се случва преди 2000 години, когато автомобилът не е бил създаден и е нямало градски и междуградски транспорт!!!)
Ето така и ние както Христовите ученици разрешаваме проблемите….понякога. Лесно е! „Разпусни народа“, Исусе. Кажи им да отидат да си намерят храна от някъде. Със сигурност ще намерят все още отворени магазини в някои от близките села. Да, знаем, че повечето са извървели километри, за да дойдат тук, но това си е техен проблем. Били са наясно за неудобствата от дългото им пътуване и е трябвало да помислят за всичко…Ние нямаме толкова много средства, за да осигурим нахранването на всички тук присъстващи- само мъжете са 5000, има и жени и деца с тях. Става дума за повече от 10 000 човека.“
„А Исус им рече: Няма нужда да отидат; дайте им вие да ядат.„
Представям си как тези 12 мъже, застанали пред своя изморен Небесен Учител, буквално са зяпнали. „Той шегува ли се с нас, или наистина очаква, че НИЕ, ще нахраним това многохилядно множество?!“ Но Исус не избухнал в смях, не потупал никого по рамото, казвайки: „Шегувам се, бе хора! Спокойно! Ей сега ще измисля нещо.“
О, не! Исус им казал това много сериозно. Четейки по-надолу разказа, оставам с чувството, че докато част от последователите на Исус все още са стояли пред Него, втрещени пред неизпълнимата задача, Петър може би е дръпнал настрана Йоан и няколко други и им е предложил да тръгнат сред множеството и да съберат наличната храна, която да се разпредели по равно на всеки.
Определено им е трябвало време за това.
И ставало все по-тъмно и по- студено.
Но ето, че се връщат при Исус, задъхани. Някои, предполагам, били много притеснени, а други – може би възмутени от високите изисквания и очаквания на Учителя, а трети – стресирани и объркани.
„А те Му казаха: Имаме тук само пет хляба и две риби“
Какво ли са си мислили: „Ами, това е положението! Отново разочаровахме Учителя. От 12 човека, как пък един не се сети по-рано да разговаря с Него и да Го пита какво ще правим вечерта с всички тези хора. Защо трябва все Той да отговаря и организира всичко?! Не можахме ли ние да поемем един път инициатива, а не само да се караме кой ще е най-голям в Божието царство…“
„А Той рече: Донесете ги тук при Мене„
Отново Исус изненадва не само учениците Си, но и нас. 5 хляба и 2 риби не стигат дори само за тях самите- изгладнели и изморени в края на деня 13 мъже. Да не говорим за присъстващите!
Дали някой от учениците не му е минала мисълта, че Исус е искал да нахрани първо тях и Себе Си и с добитите сили да ги изпрати на тайна мисия до съседните села да търсят храна? Не знам какво точно са си помислили. Но знам, че след като са чули думите Му „Донесете ги тук при Мене“ леко са си отдъхнали. Техния любящ изпълнен със състрадание прекрасен Учител има ОТНОВО план….за разлика от тях.
⦁ „Тогава, като заповяда на народа да насяда на тревата,
⦁ взе петте хляба и двете риби,
⦁ погледна към небето и
⦁ благослови; и
⦁ като разчупи хлябовете,
⦁ даде ги на учениците,
⦁ а учениците – на народа.“
Бог никога не изпада в затруднение. Той има контрол във всяка една ситуация. Дори и да има забавяне, от наша гледна точка, то винаги е с цел, най-малкото вярата ни да бъде тествана. При Него няма хаос и чудене от къде да започне да разрешава проблемите. Той не се паникьосва и не изпада в депресия. Никога не се стресира и не обвинява. Бог Е перфектно организиран и последователен в Своите действия. Винаги разрешава и най-обърканата ситуация по най-добрия начин. Бог никога не върши нищо, търсейки лична изгода, похвала и възнаграждение. Действа, воден не от силни емоции, а с мъдрост, разум, с много обич, знаейки какво е най-добро за Неговите деца.
И всичко това Той желае да ни го даде.
Но трябва да му сътрудничим. Така, както и учениците Му сътрудничиха, като отидоха и питаха човек по човек дали има някаква храна.
Исус прави великото чудо като благославя и преумножава петте хляба и двете риби. Но Той продължава да държи учениците участници в чудото като ги праща да раздадат храната на изгладнелите изморени хора.
Как завършва историята:
„И всички ядоха и се наситиха; и дигнаха останалите къшеи, дванадесет пълни коша.“
А сега ги виждаме, как те събират недоизядената храна.
12 объркани, притеснени, с малка вяра ученика, които събират 12 коша с останала храна. От 5 хляба и 2 риби те събраха толкова много. За маловерието на всеки ученик- по един пълен кош с храна. Виждам ги как с радост и благоговение след вечерята един по един се приближават при Спасителя, всеки от тях носейки по един голям кош с небесен хляб. 12 ученика и 12 коша. 12 сърца без силна вяра носейки 12 коша пълни с резултат от едно незабравимо чудо (не забравяй, че само 5 хляба и 2 риби са били от тази земя, всичко останало Исус е създал в момента когато благословил храната!).
Исус им каза веднъж: „Ако имате вяра колкото синапово зрънце…„ Тогава ще се случи чудото…
Ако ВЯРВАШ…
⦁ Дай малкото, което имаш на Исус и Той ще го умножи
⦁ Вярвай
⦁ Бъди част от чудото
⦁ Бъди благословение за другите