Това ли е най – трудното?
Трудните неща обикновено са в сферата на взаимоотношенията, нали? Да отстъпиш, да премълчиш, да се извиниш…, да се зарадваш на чуждия успех,…и още куп мъчнотии се изпречват пред всеки желаещ да е „положителна“личност (поне в собствените си очи). Това е само външната страна – ще кажете – само поведение. Съгласна съм. Но е трудно, особено за по-директните хора… Кое, обаче, е най- трудното в човешките взаимоотношения? С кое или се справяме с много усилия, или …не се справяме?
Хайде да се оправдаваме!
С кое ни е трудно да се справим:
С характера си? С темперамента си? С лошите си навици? (Да не започваме с всички тези…оправдаващи ни – припряност, избухливост, безцеремонност, егоцентричност, обидчивост, нетолерантност, и пр., и пр…) Чували сме за „проблема с гнева“.И други подобни…Има психоаналитици, книги за автотренинг, дискове, които те мотивират, успокояват, учат те да дишаш и издишаш…до следващото „взривяване“.
Да се подчиниш?
Едва ли това е такъв голям „препъникамък“. От семейството, през училищния ред, армията, фирмената субординация, движението по пътищата…. че до брака! А, да! – и религията, разбира се. Нали се е случвало да се подсмихнем и да притиснем някой вярващ: „О, намерил си фюрер! Твоят Бог само ти забранява най-хубавите неща…Това не прави, онова ти е забранено…“ Трудно е. Но се справяме, да, и религиозните – и те! Сами ли си избират хората причини, за да са послушни на други хора, на правила, на закони, или животът им го налага?…
Нещо за предателството
…И за приятелството. Двете вървели по една улица, но от различни страни…Лошото идвало, когато се срещнат…Чували сме известни и важни личности да заявяват, че най-много ненавиждат предателството, а особено много ценят приятелството.
На тази планета няма да срещнеш и един човек, който да твърди, че не е бил предаден именно от близък – брат, приятел, колега, брачен партньор.
Моят въпрос, върху който ви каня да поразсъждаваме е: Какво се случва, щом ни предадат, излъжат, унижат (унижението също е предателство, нали?)
Идват онези зъбати мисли и чувства: „Отмъсти си! Постави го на място! Кажи му какво мислиш за грозната му подлост и за него!“ Гади ти се, не намираш спокойствие, душата те боли, душата…И…после продължаваш, живееш с тази болка и с празнотата, която нищо не може да запълни.
Има ли друг начин?
О, сигурно е, че има различни пътеки за да се измъкнем от скрития ад, бушуващ вътре в нас…Те, обаче, висят на теоретични въжета, които се късат, защото засегната гордост или обида могат да се „преглътнат“, но предателството…??! Теорията не работи…Нужно е изцеление, да се запълни ужасната празнота, да спре болката!!! Тогава идва онази свръх възможност – да направим НАЙ – ТРУДНОТО :
Да простим
„ Това не е най-трудното, това е най-невъзможното“ – беше и моето мнение. Докато не срещнах личност, която ме убеди, че прошката не е герой от филмови драми или главна тема на прочувствени проповеди, а е действителна сила, променяща живота и даваща свобода и мир на душата……Не знам кога убеждението ми ще принесе плод и аз ще бъда свободна от разяждащия спомен за предателството, лишило ме години от спокойствие и мир…Знам, обаче, че е възможно да бъдеш свободен!!
Не може без истинска история
Родиха се близнаци и единият се опита да измами първородния още, когато се появяваха на белия свят – хвана петата на брат си…Последва нов опит след много години, режисиран от майката, чийто любимец беше по-малкият….Грозна измама, макар,че големият брат в глада си продаде първородството си на по-малкия за купа леща…Предрешен, хитрецът получи от полуслепия си баща всичко, което се полагаше на първородния. Таткото се опита да пооправи нещата и даде благословение и на предадения, но…гневът беше ужасен…И естествено, пренебрегнатият брат се закле да отмъсти като убие измамника.
„И Исав мразеше Яков заради благословението, с което баща му го благослови. И Исав казваше в сърцето си: Скоро ще настанат дните, когато ше оплакваме баща си и тогава ше убия брат си Яков.“ (Книгата Битие 27 гл. 41 ст.)
Струва си да прочетете цялата история от Библията в книгата Битие от 25-а до 33-а глава, наистина е интересна. Както и съдбата на двамата и участта на потомците им. (ТУК е цялата история)
…и непростимите неща
Има един стих от песен на „Тоника СВ“: „…Върнете се, върнете се и си простете и непростимите неща…!“ Но – Големият брат не можа…, опита се да прости, обаче не му се получи… И след повече от 500 години, неговите потомци продължиха да мразят…И когато рода на Яков пътуваше през пустинята, те не му позволиха да мине през земите им, нито му помогнаха в изпитанията. И ето как Бог реагира: „ Заради четири престъпления ще накажа Исав – защото преследва брат си с меч и задуши милостта си, гневът му разкъсва вечно и той пази постоянно яростта си.“ Толкова поколения, белязани със знака на злопаметство и омраза!!? Това си е живо изтезание, както онези кървави вражди,ограбили живота на много народи, семейства и родове…
Донякъде разбирам проблема на Големия брат, защото и моят е подобен…Но аз се уморих да нося този товар и да съм лишена от душевен мир.
Предаден за…добро?
Четях вечната Книга, Библията и търсех лек, търсех… Много бях впечатлена от живота на един друг младеж – Йосиф, малкия син на същия този Яков, когото десетте му братя продават като роб в Египет, защото бил добър, чистосърдечен и защото…бащата му купил шарена дрешка…!? Юношата преминал през страшни страдания. Нито за секунда, обаче, не предал своя Бог, останал честен, чист и смирен. Дори Фараонът оценил качествата му и му поверил управлението на икономиката в страната. Но когато братята му разбират от кого зависи оцеляването на семействата им, Йосиф …вижте как постъпва и какво им казва: „Сега не скърбете и не се гневете на себе си, че ме продадохте тук, понеже Бог ме изпрати пред вас, за да запази живот…И целуна всичките си братя и плака над тях и след това братята му разговаряха с него.“ Битие 45 гл. 3 и 15 стихове (И това ако не е да простиш непростимото…) Моля ви, прочетете тази невероятна история, не само защото е интересна и завладява с приключенията на героя, но и защото тя ще ви накара да се замислите за важните неща в живота…Ще я намерите в книгата Битие 37-а глава, а после от 39-а до 45-а.
Не какво, а КОЙ ?
Вече споменах за Една Личност, която промени изцяло моето убеждение, че никой никога не може да се справи с болката от предателството и да прости истински…Тази история е най – изумителната от всички истории за предателство и прошка и е жизнено важна за мен и за всички. И не е легенда, и не е мит, а е напълно реална, истинска и правдива, щом Този, за Когото тя разказва, е променил и променя живота на милиони хора, изцелявайки ги от най-страшните болести – омраза, отмъстителност, злопаметство, и още, и още… Срещнах Исус, четейки свидетелствата на бирника Матей, лекаря Лука, рибаря Йоан и мисионера Марк. Познавайки недоверчивостта на хората, Йоан пише: „И този, който видя, свидетелства и неговото свидетелство е вярно; и той знае, че говори истината, за да повярвате и вие.“ Евангелието от Йоан 19 гл. 35 стих
Нищо против психоаналитиците…
На много места в Евангелията четем съветите на Исус да прощаваме на всички, които “ни съгрешават“…Даже седемдесет пъти, ако ни сторят зло и ни поискат прошка, да простим!! Дааа, и психоаналитиците дават много съвети…Но ето разликата: Не те, а Исус „…всъщност понесе печалта ни и със скърбите ни се натовари….Той беше прободен заради нашите престъпления, беше съсипан поради нашите беззакония; върху Него дойде наказанието, докарващо нашия мир, и с Неговите рани ние бяхме изцелени…- и Господ направи да Го постигне беззаконието на всички ни. Той беше мъчен, но се унижи и не отвори устата Си Като агне, водено на клане……. Книгата на пророк Исайя 53 глава:4 и 5 стихове
Не отвори устата Си да се оправдава, да обвинява палачите Си, които довчера бе лекувал, да се възмути от нещастниците в тълпата, които бяха викали „Осанна!“ предния ден, а сега крещяха “Разпни Го!“ Продума само след като пробиха с дебелите пирони ръцете и нозете Му…И знаете ли какво каза? (Заради тези Негови думи се обърна живота ми! )
„А Исус каза: ОТЧЕ, ПРОСТИ ИМ, ЗАЩОТО НЕ ЗНАЯТ КАКВО ПРАВЯТ!“ Лука 23:34
А аз мога ли го?
Ако въплътеният в човешка плът Бог ме уверява, че “всичко е възможно за този, който вярва в Него“, значи Той е намерил начин да ми даде сили и да простя…Ако Исус, Който “не счете, че трябва да държи като плячка равенството Си с Бога, а ограби Себе Си …и стана подобен на хората и като се намери в човешки образ, смири Себе Си и стана послушен до смърт, даже смърт на кръст“ ( Фил. 2:6,7,8), ако Той е простил на всички, даже и на мен, ако Той ми казва, че мога да простя и изобщо да прощавам, значи го мога! И ти можеш, и всички могат. Защото не ние, а Той е направил за нас най – трудното, умирайки на кръста.
