Обичаш ли морето? Всеки, който е роден или дори само живял в морски град е влюбен в морето. Аз съм една от многото щастливки родени и израстнали в такъв град. Живях дълги години близо до морето. Само 20 минути ми трябваха да отида до плажа …
Кога беше последната ти морска разходка
Кога беше последния път, когато се разходи по брега, заслушан в нежния плисък на вълните? Откога не си плувал в синьо-зелените му води и усещал хладината му? Навярно вече рядко си спомняш как си се отпускал като малък върху гладката му повърхност… Може би летните спомени са избледнели… А може би животът те е преместил далече от него….
Ако обичаш морето, значи то е част от теб
Този, който обича морето, сякаш е част от него. Но с възрастта нещата се променят и синята безбрежност губи предишната си власт. Или може би просто влага съвсем друг смисъл в това да си има море наблизо. И със сигурност е свикнал с вечното му присъствие и соления мирис.
Морето вътре в теб
А морето вътре в теб? Морето, което никога не се престраши да преплуваш. Морето, което все още те плаши и което те чака да го разтвориш, за да преминеш през него …както Мойсей и израилтяните?
Ако не тръгнеш към него, няма да стигнеш до него. Не нагазиш ли, макар и до глезените, никога няма да го почувстваш. Ако не си намокриш нозете и ако нямаш силна вяра, то никога няма да се раздели пред теб.
Разадели го чрез вяра, за да го преминеш
За всеки човек, за мен и за теб, Бог Е създал по едно море, което да разделим, чрез вяра в силата на Вечния Бог. Сигурно се питаш какво имам предвид с това „да разделим“. Сега ще се опитам да обясня.
Нали се сещаш библейската история, за Мойсей, който извежда еврейския народ от Египет след повече от 400 години робство там. (Само да вметна: археологията доказа, че това не е само една интересна история, но действителен исторически факт). И така, бягайки от войски на фараона, израилтяните стигат до Червено Море, което Бог чрез Мойсей разделя на две и народът минава през дъното му, по пътя към Обещаната земя.
Това не е просто един от многото вълнуващи библейски доклади, но е и извор на невероятни духовни поуки и разсъждения. Нека да споделя някои от моите мисли докато размишлявах за голямото море, пред което всеки от нас се изправя един ден, по земния си път.
Непреплувано и чакащо
И така, ето го твоето море- непреплувано и вероятно забравено, а може би и отхвърлено. По- приемлива е мисълта да стоиш на брега с нозе, нагазили до глезените и поглед, галещ гладката му тиха повърхност, но не и да вървиш по дъното му.
Не знам къде те заварват сега тези мои мисли. Сигурно никога не ти е хрумвало, че в живота ти има един океан, който трябва да се преплува. Няма значение дали можеш да плуваш. В моята история- ти си много добър плувец. Но къде си сега? На брега? По пътя към морето? Ами ако си вече на дъното му, опитвайки се да стигнеш от другата страна..Но може би си на грешното дъно, може би- на нечие чуждо море, вероятно, затрупан от чужда лепкава кал и тиня…
А може би се бориш от години с цунами вълните от мисли, страхове, вина. Все още не можеш да си простиш, че когато си имал повече сили и възможности не си плувал през това море…Не си го преплувал, отлагал си, страхувал си се от вероятни морски бури. Не си харесвал понякога вълните му. Друг път пък е имало много водорасли и е било размътено. Било е прекалено студено или пък прекалено топло, за да си направиш труда да отидеш до него…. Та това е море! Не басейн от сини плочки с минерална вода, дезинфекцирана с хлор!
Морето е константно. Ти си променящият се
Морето е константно- никога не се променя! И преди си беше голямо и сега пак си е със същите размери. Но ти си се променил: по-изморен, по-болен, по-обезверен, по- съмняващ се, по- нещастен, по-разколебан, по- тревожен, по-оплакващ се, по-малко усмихващ се, по-критикуващ, по-негативен, по-неверен, по-неистински, по-нервен, по-преиграващ, по-състарен, по-отпадащ и сякаш по-смален…И морето ти изглежда още по-голямо и по-непреодолимо.
Кой е по-голям?
Ако морето ти се вижда СТРАШНО ГОЛЯМО, то колко голям Е Този, Който го е създал, тогава?! Дано сега да се усмихваш, защото тази мисъл е грандиозна- мисълта за ЕДИН ГИГАНТСКИ БОГ, С ГИГА ВЪЗМОЖНОСТИ, Който чака с нетърпение да Го помолиш да хвърли всичките онези планини и буренясали хълмове от живота ти в морето, да смълчи цунами вълните и после да го раздели за теб, за да минеш по сухо….И да го ПРЕМИНЕШ най-накрая! То да остане зад гърба ти, да повървиш още малко напред и да влезеш в Обещаната Земя- у дома. Говоря за Небесния ни дом, който Бог ни е приготвил.
Отмени уроците по плуване
Колкото си плувал като дете през лятната ваканция или с твоите деца когато си ги водил на плажа, толкова! Сега това е друго море- ТВОЕТО! Късно е да го преплуваш, да си го направил като му е било времето. Не си положил усилия, средства и време, свършено е! Но има и добра новина: Бог не поиска от Мойсей и израилевия народ да си направят салове и лодки, нито пък им хвърли пояси от небето, за да преплуват Червеното море.
Бог разделя морета, а не кара хората да си изобретяват плавателни съдове
При Ной нямаше море. Там имаше потоп и нещата стояха по друг начин. Все пак на Ной му трябваха 120 години да направи кораба. Ти нямаш 120 години на разположение все да стоиш на брега, да отлагаш, да се колебаеш, да тръгваш и да се връщаш и да се чудиш дали ще ти стигнат силите да плуваш. А, не! И не си мисли за план Б- да строиш плавателни съоръжения! Никой не ти е поставял такива задачи. Ти не си Ной! Бог има по-лесен вариант! Отмени частните уроци по плуване, няма смисъл! „Той каза, и стана, рече и сбъдна се“.
Бог се Е смилил над теб и иска просто да разтвори за теб това ОГРОМНО море, за да го преминеш най-накрая.
Плашещи мисли
„Не знам какво има на дъното“. Тази мисъл е плашеща, знам. И аз съм там на моя бряг- вечер се прибирам, а сутрин отивам и го гледам това синьо море….и ме е страх…много. Мисля си за филмите като „Мойсей“ и „10-те Божи заповеди“. Холивуд показва чрез компютърни ефекти влажната песъчлива и камениста тясна пътека между високите морски стени от двете страни. Там на дъното- със сигурност е влажно, студено и смразяващите звуци от морски чудовища и китове премесени със силния морски мирис ме карат да потръпна.
Време за промяна
Но е време за големи решения. Време е за големи чудеса. Време е за голяма вяра. Време е ГОЛЕМИЯТ ни БОГ, да покаже ГОЛЯМАТА СИ СИЛА, чрез нас, малките и нищожните! Време е да минем през дъното. Но не онова дъно от отломките на сгромолясаните ни надежди, очаквания и неотговорени молитви….А да достигнем до дъното на смирението, да се спуснем до дъното на разбитите ни сърца от болки и проблеми и да изровим онзи скрит в пясъка ключ. Какво ли ще стане, ако позволим на Бог, да отключи и последната врата зад която са страховете ни. Само Той може да ги прогони, да влезе и изпълни умовете и сърцата ни с Неговата любов и спасение.
Както няма море без дъно, през което трябва да се премине, така няма и преминаване без Мойсей. Днес Бог Е Онзи, Който иска да ни преведе. Той Е Добрият Пастир. Неговите пътища са по-високи от нашите пътища… („Защото Моите помисли не са като вашите помисли, нито вашите пътища – като Моите пътища, казва Господ. Понеже както небето е по-високо от земята, така и Моите пътища са по-високи от вашите пътища и Моите помисли – от вашите помисли.“ Исая 55: 8, 9)
„Защото аз зная мислите, които мисля за вас, казва Господ, мисля за мир, а не за зло, за да ви дам бъдеще и надежда. Тогава ще извикате към Мене, и ще отидете та ще Ми се помолите; и Аз ще ви послушам. И ще Ме потърсите и ще Ме намерите като Ме потърсите с цялото си сърце.“
Страхът да се довериш напълно на Бог. Морето в твоя живот
Виж видеото към текста:
https://www.youtube.com/watch?v=pSA6PS4YPHg&list=PLfCTd97jVbHX85q3sJ_rmsm9WSXfUmQbd&index=3
https://www.youtube.com/watch?v=pSA6PS4YPHg&list=PLfCTd97jVbHX85q3sJ_rmsm9WSXfUmQbd&index=3