Пустиня.
Пустиня. Гореща и суха. Нажеженият пясък прави всяка стъпка по изранените нозе неистово болезнена. Жестоките слънчеви лъчи се забиват като ножове в изтощеното от пътя тяло. Напуканите сухи устни не вкусили капка вода от толкова време едва шепнат тихи молитви за милост и помощ…
Изгубих ли всички, които бяха с мен до сега? Изгубих ли тоягата си по пътя на тези страдания? Къде е скалата, която трябва да ударя, за да потече вода, както Мойсей* направи?
Пустинните ветрове замъгляват очите ми…Почти слепешком се претъркулват натежалите ми стъпки в огнените пясъци. Не виждам! Моля се, Бог да ме води по пътя дори и със замъглени от пясъците ветрове очи! Моля се да държи ръката ми, за да не изпусна тоягата! Да ме доведе до Скалата от която тече жива вода! До Скалата- Исус- Източника на живот.
„Господ е скала моя, крепост моя и избавител мой,
Бог мой, канара моя, на Когото се надявам,
Щит мой, рога на избавлението ми и високата ми кула.“ (Псалми 18:2)
* „И Господ отговори на Мойсей: „Излез пред народа и вземи със себе си някои от старейшините на Израил. Вземи в ръка също и тоягата си, с която беше ударил в Нил, и върви. Ето Аз ще застана пред тебе там на скалата в Хорив. Тогава ти удари в скалата и от нея ще потече вода, и народът ще пие.“ Мойсей така и постъпи пред очите на старейшините на Израил. И нарече това място с име Маса и Мерива поради караницата на израилтяните и тъй като подлагаха на изпитание Господа с думите: „Дали Господ е между нас или не?“ (Изход 17:5-7)