Тази сутрин докато четях първото писмо на апостол Павел към църквата в Коринт, стигнах до глава 13. Чела съм я десетки пъти и всеки път се възхищавам на дълбокият смисъл, който Бог чрез апостол Павел е вложил. Христяните я наричаме „Главата на любовта“. Запитах се отново: Мога ли наистина да обичам…когато е трудно да се обича?
Павел говори не за онази сантиментална любов, позната на света, а любовта, която те прави различен- търпелив, смирен, прощаващ, честен, защитаващ доброто и правдата, себевладеещ се, обичащ когато е трудно да се обича…
Ето и цялата 13-та глава на Първото писмо на Павел до коринтяните:
„Ако говоря с човешки и ангелски езици, а любов нямам, аз съм станал мед, която звънти, или кимвал, който дрънка.
2 И ако имам пророческа дарба, зная всички тайни и всяко знание, и ако имам пълна вяра, така че и планини да премествам, а любов нямам, нищо не съм.
3 И ако раздам целия си имот за прехрана на сиромасите, и ако предам тялото си на изгаряне, а любов нямам, никак не ме ползва.
4 Любовта дълго търпи и е милостива, любовта не завижда, любовта не се превъзнася, не се гордее,
5 не безобразничи, не търси своето, не се раздразнява, не държи сметка за зло,
6 не се радва на неправдата, а се радва заедно с истината,
7 всичко премълчава, на всичко хваща вяра, на всичко се надява, всичко търпи.
8 Любовта никога не отпада; другите дарби, обаче, пророчества ли са, ще се прекратят; езици ли са, ще престанат; знание ли е, ще се прекрати.
9 Защото отчасти знаем и отчасти пророкуваме;
10 но когато дойде съвършеното, това, което е частично, ще се прекрати.
11 Когато бях дете, като дете говорех, като дете чувствах, като дете разсъждавах; откак станах мъж, напуснал съм детинското.
12 Защото сега виждаме нещата неясно, като в огледало, а тогава ще ги видим лице в лице; сега познавам отчасти, а тогава ще позная напълно, както и съм бил напълно познат.
13 И така, остават тези трите: вяра, надежда и любов; но най-голяма от тях е любовта.“
Нека заедно да направим един интересен експеримент. Ще напиша отново само някои от стиховете и там където видиш думата „Любовта„, я замени с твоето име. Виж дали това, което ще прочетеш е вярно за теб.
Нека започваме:
Любовта дълго търпи и е милостива,
любовта не завижда,
любовта не се превъзнася, не се гордее, не безобразничи, не търси своето, не се раздразнява, не държи сметка за зло,
не се радва на неправдата, а се радва заедно с истината,
всичко премълчава, на всичко хваща вяра, на всичко се надява, всичко търпи.
Любовта никога не отпада…
Е, какво мислиш? Когато замени думата „любовта“ с твоето име, видя ли себе си в написаното или имаше неща върху, които трябва да поработиш?
Мисля, че е добре и полезно тази „Глава на любовта“ да си я прочитаме от време на време…
Ако желаеш, можеш да споделиш дали този експеримент ти е харесал, почувства ли се насърчен, кои стихове са ти направили силно впечатление? Или можеш просто да споделиш твоето мнение за любовта.