В Христовата прегръдка.
Ако мога сега да се озова в прегръдката на Исус и прободените Му ръце притиснат нежно главата ми към сърцето Му, какво бих чула?
Пулсът на Небето…
…и чувам как то тупти…Чувам ЖИВОТА. И се опитвам да доловя този небесен ритъм, да разбера пулса на Небето – силата на Божията любов. И си мисля, че схващам нещо. По човешки сравнявам…и малко ме е страх, че може да сбъркам и да нараня Исус, опитвайки да си обясня Неговата любов към мен, разсъждавайки върху майчината обич, истинското приятелство, съпружеската любов, братската и сестринската и тази на децата към родителите им.
Божията любов
Но Неговата надхвърля всяка земна любов. Сигурна съм! Защото Той е защитил всеки родител, приятел, брачен партньор, дете, брат и сестра да не изживее това, което Божият Син изживя – да премине през чуждия грях, през чуждата болка – физическа и духовна, през чуждата болест, жестоката борба със съмнението…А омразата, негативизмът, нечистотата, злобата, мислите за отмъщение и самоубийство…(списъкът е безкраен!)…? Целият този грозен товар понесе Той…и не се оплака, не обвини, не изкрещя обиди срещу жестоките човеци, които спасяваше,…които искаше да спаси!!! И на които чрез жертвата си даде една Божествена сила…
Силата на Неговата любов
Да, Той е дал на родителите, приятелите и на съпрузите…, на всеки един, от силата на Своята любов. Защото тя е която побеждава, когато сме отхвърлени, пренебрегнати, излъгани или предадени, пронизани с отровни думи и обсипани с несправедливи обвиняния, но прощаващи и продължаващи да обичат…И точно това ни напомня, че сме създадени по Негов образ, носещи Неговото дихание, отразяващи дори и Неговия характер, понякога повече, а друг път по-малко…
Необяснимо чудо
Христовата любов в нас е едно чудо, което не може да се обясни с човешки думи…..Всички хора могат да състрадават…(надявам се…) Душите им се разкъсват понякога в безсилие как да помогнат и какви думи на утеха да намерят, когато стават част от агонията на онези, които обичат.
Но те не могат да усетят това, което Бог усеща всеки ден, всяка секунда! И не болката на едно от Своите деца, не на три или пет, и не на една съпруга или съпруг, не на стотици човеци, а на повече от 7 милиарда такива!!!
Чуждата болка
И съм благодарна, че не можем да изживеем страданието на другия, както Бог го усеща! Да, ние можем само да вкусим от него, но не и да изпием чуждата чаша на болката, защото всеки си има своя чаша! Една майка само отпива глътки от чашите на децата си и съпруга си, но те не са нейните чаши….! И слава на Бога за това!
В Гетсимания
Докато Исус Христос беше на земята 33 години, Той имаше своето семейство и по-късно своите ученици и последователи около Себе Си. Но в Евангелията четем,че много често оставаше доста неразбран. Все пак Неговите съвременници очакваха цар, владетел със сила и власт, който ще смачка римското подтисничество, а не Цар проповядващ любов, прошка и духовно възраждане.
Въпреки тълпите, които се трупаха около Христос, въпреки следващите Го навсякъде ученици, само Отец никога не Го предаде. Хората, които уверяваха Божествения учител, че Го обичат и че дори биха умрели за Него, Го предадоха и се разбягаха в часа на опасност, а един от тях дори се и отрече от Него.
Единствената молба на Христос
Всички молеха Исус за нещо – да им да даде здраве, да им даде съвет, да им дойде на гости, да им даде храна, да им даде разбиране за Божия закон….През целият си земен живот Спасителят помоли един единствен път за една малка приятелска услуга своите трима най-близки ученици и приятели: да постоят будни с Него и да Го подкрепят с молитва.
„И като взе със Себе Си Петър и двамата Зеведееви синове, започна да скърби и да тъгува.
Тогава им каза: Душата Ми е прескръбна до смърт; постойте тук и бдете заедно с Мен. „ (Евангелието на Матей 26:37,38)
Неизпълнената молба
А те заспаха… Това се случи на мястото Гетсимания, една градина с красиви маслинени дървета, на изток от Ерусалим. Днес много хора знаят и използват израза „ Всеки има своята Гетсимания“, т.е. – всеки има в живота си време на голяма горчивина, болка, … на душевна и физическа агония…Сред дърветата на онази Гетсимания Исус беше предаден от Юда Искариотски и беше заловен. Там Той трябваше да изживее ужаса на самотата и тежестта на огромната оговорност, която трябваше да поеме…
Точно тази вечер, няколко часа преди Неговото осъждане и екзекуция, Той искаше да усети подкрепящото присъствие на своите приятели….Но те заспаха, изтощени от тревога, страх и физическа умора.
„И като отиде малко напред, падна на лицето Си и се молеше, като казваше: Отче Мой, ако е възможно, нека Ме отмине тази чаша; не обаче, както Аз искам, но както Ти искаш.
Дойде при учениците и ги намери заспали, и каза на Петър: Не можахте ли поне един час да бдите с Мене?“ ( Евангелието на Матей 26:39,40)
Подчертала съм „поне един час „, защото Исус всъщност се моли по 1 час и трите пъти.
„Пак отиде втори път и се помоли, като каза: Отче Мой, ако не е възможно да Ме отмине тази чаша, без да я пия, нека бъде Твоята воля.
И като дойде, пак ги намери заспали; защото очите им бяха натежали.
И пак ги остави и отиде да се помоли трети път, като каза пак същите думи.“ (стихове 42-44)
Разликата между човека и Бог
Не мога да не споделя, че много ме е яд на тези трима господа там. Нека да помислим заедно: поради това, че те заспиват, не успяват да чуят целите молитви на Спасителя. Всеки път, те долавят сякаш края на молитвите Му или тяхното начало. Едва ли за 1 час, Исус е повтарял едно единствено изречение. Съмнявам се! Ето защо евангелистите са записали в своите евангелия, само това което са успели да чуят. Жалко! Но нека да не ги натоварвам с толкова много вина. Едва ли, ако аз и ти бяхме там заедно с тях, щяхме да издържим да не заспим.
Ето, това е разликата между слабия грешен човек, и обичащият Бог. Той никога не предава онези, за които умря и никога няма да заспи, докато децата Му имат нужда от Него!
В Гетсимания Исус събра греха ни и болките ни, натрупани за повече от 6000 години, в една единствена чаша, и тогава отправи единствената молба за Самия Себе Си: „Отче Мой, ако е възможно, нека Ме отмине тази чаша, не обаче, както Аз искам, но както Ти искаш“.
Благодаря на Отец, че Неговият Син изпи моята чаша и твоята чаша, и чашата на всеки човек, който е бил, който е и който ще се роди на този свят….И това, което аз трябва само да вкуся сега, Той го изпи преди мен! Невероятно! Дали го разбираме напълно?! Едва ли!
Горчивата чаша
И дяволът си мисли, че ни е победил, смачкал и отровил с чашата на мизерията, на болката, самообвиненията, на отчаянието и…естествено – на съмнението в Божията любов. Христовият враг би се радвал ако загубим надеждата, че Исусовата жертва на кръста ни спасява. Той продължава с опитите си да ни убеди, че щом грешим, Бог ни осъжда и губим вечния живот, обещан от Спасителя на вярващите в Него.
Но горчивата чаша е изпита преди повече от 2000 години в Гетсимания от някой друг вместо мен и теб! Исус ни спаси като я изпи на кръста и от нас зависи дали тя ще остане пресушена, дали ще живеем като спасени хора или ще я пълним с грехове, наранявайки своя Спасител отново и отново.
Чаша пълна с благодат, милост и любов
Горчивата чашата е изпита! Бог ни предлага чаша пълна с милост, благодат и любов. Всеки е поканен да пие от нея и да се сприятели с Бог, да Го приеме като личен Спасител, небесен Баща и най-добър приятел.
„Сприятели се сега с Него и бъди в мир; от това ще дойде добро за теб.“ Йов 22:21
От кого зависи
И отново – Всичко зависи от мен и от теб в крайна сметка, нали?! Защо да говорим за чаша, когато Бог ни предлага цял извор на небесна благодат, за да пием и да я споделим с другите. Искам този извор да се превърне в реки от жива вода, които да текат през мен и да достигнат до повече хора!!!
„Ако някой вярва в Мене, реки от жива вода ще потекат от утробата му, както казва Писанието.“ (Евангелието на Йоан 7:38)
Да, учениците на Исус заспаха в Гетсиманската градина когато техният Спасител ги помоли да останат будни с Него, но Той не ги изостави и Неговият пример ги превърна в неуморими апостоли на Евангелието. Те изпълниха заръката Му:
„Тогава Исус се приближи към тях и им говори, казвайки: Даде Ми се всяка власт на небето и на земята.
Идете, прочее, научете всичките народи, и кръщавайте ги в името на Отца и Сина и Светия Дух,
като ги учите да пазят всичко що съм ви заповядал; и ето, Аз съм с вас през, всичките дни до свършека на века. [Амин].“ Матей 28:18-20
Иска ми се никой да не преминава през Гетсимания, но светът, в който жвеем няма да го позволи, а и ние като учениците на Исус, се отдалечаваме от Спасителя, завихрени в грижи и проблеми…
Затова нека да не забравяме, че:
⦁ когато ушите ни сякаш са оглушали за Неговия глас
⦁ когато очите ни сякаш са ослепели за Неговите чудеса, намеса и ръководство
⦁ когато вярата ни едва мъждука
⦁ и когато сме изпаднали в дълбок духовен сън
Бог НИКОГА НЕ ЗАСПИВА!
„Издигам очите си към хълмовете,
откъдето иде помощта ми.
Помощта ми е от Господа,
Който е направил небето и земята.
Той няма да остави да се поклати кракът ти;
Онзи, Който те пази, няма да задреме.
Ето, няма да задреме, нито ще заспи
Онзи, Който пази Израил.
Господ ти е пазач;
Господ е твой покров отдясно ти.
Слънцето няма да те повреди денем,
нито луната нощем.
Господ ще те пази от всяко зло;
ще пази душата ти.
Господ ще пази излизането ти и влизането ти
отсега и довека. (Псалм 121)