Вярвал ли си в нещо, което си искал да се случи?
Вярвал ли си в нещо, което си искал да се случи, а едновременно с това си се борил със съмнението? А искало ли ти се е да имаш повече вяра, знаейки, че това ще донесе промени не само в твоя, но и в живота на други хора?
Не си сам. Не сме само ти и аз…
Харесва ми историята за бащата на момчето обладано от нечистия дух. Той е имал същия проблем. Ако искаш да я прочетеш цялата, натисни тук.
А сещаш ли се за учениците на Исус, когато Го прекъсват и сякаш всички в един глас Го молят да им предаде вяра? Ето тук е записан този епизод.
Аз ще се спра на два стиха от двете истории, които за мен се допълват, макар, че са написани от двама съвсем различни човека, които дори и не са се познавали (Лука е бил лекар, например, и е писал своите 2 книги: Евангелието от Лука и Деяния на апостолите много след апостол Марко). Това е едно от удивителните неща на Библията –
различни стихове от различни книги се допълват и дообясняват…
А сега можем да поразмишляваме…
Защо „Веднага бащата на детето извика, казвайки: Вярвам [Господи]!,“ а после – „помогни на моето неверие“? (Марк 9:24)
И как така мъжете, които следваха неотклонно Исус (понеже му вярваха!): „И апостолите рекоха на Господа: Придай ни вяра.“ (Лука 17:5)
Два случая на липса на вяра или недостатъчно вяра, в две различни евангелия, две напълно различни ситуации.
Бих разбрала колебанието на отчаяния баща, за който евангелист Марко разказва в 9 глава. „От детинство“ не само гледа, но е и част от агонията на своя син. Детото му е обладано от демон, „който много пъти го е хвърлял и в огън и във вода, за да го погуби...“ Можем да предположим, че родители и близки са се опитвали по всякакъв начин да помогнат на страдалеца. До този момент на нито една молитва не е било отговорено, нито едно изпитано средство не е помогнало.
Но при случая с учениците на Христос, тяхното „Придай ни вяра“, много ме изненадва.
Едва ли след толкова близка връзка с Божия син, приятелство, обучения, семинари, курсове и програми за проповядване, и мисионски пътувания, апостолите са останали безверници. Знаем от евангелията, че много от тях са имали проблем да повярват в божествеността на своя Учител – Исус Христос. Но изглежда, че и новите учения на Исус също са предизвиквали вътрешна борба в сърцата им и им е трябвала силна вяра, не само да приемат и повярват във всички думи на своя Небесен Учител, но и да ги приложат на практика в живота си, като последователи на Исус и да служат за пример на другите.
Много от тях са били горди, властни и борбени личности, като например Петър и Заведеевите синове (Яков и Йоан), наричани „синове на гърма“, Юда Искариотски и много други. Ученията на Исус Христос са били „твърдо смилаема храна“.
Ето няколко примера:
⦁ да се научиш да прощаваш от сърце;
⦁ да обичаш безрезервно не само тези, които те обичат, но да обичаш враговете си и да им правиш добро;
⦁ че края на света ще настъпи един ден, но едно Небесно Царство е приготвено за всички, които повярват и приемат като свой личен Изкупител, този Исус от Назарет, Който казва и … доказва, между другото, че е Месията на света – Бог в човешки образ;
⦁ че, не римляните ще Го убият като Го разпънат, а греховете на Неговите съвременници и на хората от следващите векове ще съкрушат Неговото сърце (това включва теб и мен, за голяма моя тъга);
⦁ че Той е възлюбил толкова много не само хората от своето време и хората преди това, но също теб и мен, че даде живота си, за да заплати цената на греха ни….и сега не се налага ти да умираш за твоите грехове, нито пък аз за моите, защото Христос проля кръвта си на Голгота и сега сме примирени с Бога…..
⦁ ………..
Ох, това са доста сериозни неща, върху които трябва да се разсъждава и обсъжда с други, да се почете тук там и да се изследва в Библията – Божието Слово.
Да приемеш един човек за приятел и да му се довериш и накрая да го обикнеш и признаеш за добър или дори и за най-добър приятел, изисква време, качествено общуване, компромиси и много отдаденост.
Така е и с Бог и Неговото слово.
Сега разбираш защо учениците му честно извикват: „Придай ни вяра“! Искам да ти призная, че и аз много пъти съм се молила Бог да ми даде повече вяра, а и все още се случва от време на време, когато става дума за големи чудеса, за които аз не мога да допринеса нищо, да го моля за МНОГО ГОЛЯМА ВЯРА. И отнема време, но Бог работи с онези, които желаят промяна и чудесата се случват в Божието време и по Неговия начин. Това го казвам с ръка на сърцето от личен опит – чудеса продължават да се случват!
Аз също имах своите съмнения по много духовни въпроси.
Но тръгнала по тесния път нагоре, заедно с моя Бог, към Неговото царство, нямам желание да се върна назад. След толкова много години, изучавайки Словото Му, общувайки с хора, които споделят моите убеждения, стараейки се да установя здрава връзка с моя Спасител и надявайки се вярата ми да се увеличи и укрепне, имам тъмни дни в живота си, когато викам към Исус: „Помогни на моето неверие“.
И не съм спряла до тук.
Продължавам да чета Библията, живото Слово на Бога. И всеки път Той ме изненадва с истините, които е вложил в него. Истини, които единствено могат да променят живота на всеки човек. Страхотно е да приближаваш до Спасителя на света като се запознаваш с характера Му. И да установиш, че Той Е единственият ти истински приятел…защото е умрял за теб! И не само това, Той може винаги да е до теб. Той те разбира без да се вглежда в „черните точки на бялото куче“. Това възпламенява и поддържа вярята ми.
Но нека да се върнем към историята за бащата с болното дете.