Съня на Яков
Чел ли си историята за Яков, който избяга от дома си? (Може би си чувал за „Съня на Яков“). Невероятна е! Възможно е някъде в нея да откриеш себе си, или нещо подобно, което си преживял. Няма да ти я разкажа тук и сега, по-добре е ти сам да я прочетеш. (Ето ТУК е цялата история) Но нaскоро попаднах на красив коментар върху един определен откъс от живота на Яков, който не мога да не споделя с теб. Дано това, което прочетеш в следващите редове не само да ти хареса и окуражи, но и да те накара да поразмишляваш.
Но първо оригинала:
Битие глава 28 стихове 10-22
„И така, Яков излезе от Вирсавее и отиде към Харан.
И като стигна на едно място, пренощува там, защото слънцето беше залязло; и взе от мястото един камък и го сложи за възглавница, и легна да спи на това място.
Той сънува стълба, изправена на земята, чийто връх стигаше до небето; и Божиите ангели се качваха и слизаха по нея. А Господ стоеше над нея и каза: Аз съм Господ, Бог на баща ти Авраам и Бог на Исаак; земята, на която лежиш, ще дам на теб и на потомството ти.
Твоето потомство ще бъде многочислено като земния пясък; ти ще се разшириш към запад и към изток, към север и към юг; и чрез теб и чрез твоето потомство ще се благословят всички племена на земята.
Ето, Аз съм с теб и ще те пазя, където и да идеш, и ще те върна пак в тази земя; защото няма да те оставя, докато не извърша това, за което ти говорих.
А като се събуди Яков от съня си, каза: Наистина Господ е на това място, а аз не съм знаел.И се уплаши и каза: Колко е страшно това място! Това не е друго освен Божий дом, това е врата към небето.
На сутринта, като стана рано, Яков взе камъка, който си беше сложил за възглавница, изправи го за стълб и изля масло върху него.
И нарече онова място Ветил[a](От евр. Божий дом); а преди името на града беше Луз.
Тогава Яков направи оброк и каза: Ако Бог бъде с мен и ме опази в това пътуване, на което отивам, и ми даде хляб да ям и дрехи да се облека,
така че да се завърна с мир в бащиния си дом, тогава Господ ще бъде мой Бог
и този камък, който изправих за стълб, ще бъде Божий дом; и от всичко, което ми дадеш, ще дам десятък на Тебе.“
Видението на Яков
„В това видение на Яков бе представен изкупителният план – не напълно, но на такива части, които бяха важни за него в онова време. Тайнствената стълба, която му бе представена по време на съня, бе същата, за която Христос спомена в разговора си с Натанаил. Той каза: “…ще видите небето отворено и Божиите ангели да възлизат и слизат над Човешкия Син” (Йоан 1:51). Преди човекът да се надигне срещу Божието управление, Бог и човек общуваха свободно. Но грехът на Адам и Ева раздели небето от земята, така че човекът не можеше да общува със Създателя Си. Въпреки това светът не бе оставен в самотна безнадеждност.
Стълбата представлява Исус – назначеният посредник за това общуване. Ако чрез заслугите Си Той не бе поставил мост над пропастта, направена от греха, служещите ангели не биха могли да общуват с падналия човек. Христос свързва човека в неговата слабост и безпомощност с източника на безграничната сила.
Всичко това бе открито на Яков насън. Въпреки че умът му веднага схвана една част от откровението, неговите велики и тайнствени истини бяха урок, който той трябваше да изучава през целия си живот и който все повече и повече трябваше да се разкрива пред ума му.
В дълбоката тишина на нощта Яков се пробуди от съня си. Блестящите
образи на видението бяха изчезнали. Само смътното очертание на самотните хълмове и светлите звездни небеса над него срещаха погледа му. Но той решително чувстваше, че Бог е с него. Едно невидимо присъствие изпълваше самотата. “Наистина Господ е на това място, каза той, а аз не съм знаел… Това не е друго освен Божи дом, това е врата небесна” (Бит.28:16-22).