Кой на кого се чуди
Наистина се дразня от хората, които обичат да повтарят, че нищо не ги очудва. Толкова са … категорични! Е, и те сигурно трудно изтърпяват онези, очудващите се от почти всичко… Но навсякъде е претъпкано от удивителни неща!!! Веднага – пример: В Норвегия не доят овцете, за да не ги…стресират???! Или – филмова звезда си има за домашен любимец …огромно прасе!!!? Ами това – бебе не иска да бозае от никого, освен от… кравата, а тя му стои мирно, докато се насучи… Но НАЙ-удивителното за мен са хората… и то тези, които не харесват и не обичат котки??!! О, виждам насмешливите им физиономии!!! Не, те не биха твърдели, че тези, (животните!) които те обличат (дават вълна) и хранят (отглеждат ги за месо и мляко) са единствено заслужаващи добро отношение и…да кажем…обич! Те просто не харесват котки…?? Как да не се чуди човек?
Нещо за харесване
Ето каква картина виждат нехаресващите котки: Всевишният Бог, сътворил всяко живо същество – от мравката до слона, от мишлето до лъва, решава, че земята няма да е напълно съвършена, ако по нея не се разхождат малки пухкави зверчета с остри нокти…И на кого, извинете, ще са му потрябвали те и каква е ползата от тях?
Те са нощни ловци и дневни ленивци. Те се настаняват в домовете на хората и ги тероризират: превръщат ги в слуги, правят невероятни пакости (в най-лошия случай преобръщат аквариума и изяждат рибките!!)
Да не говорим за драскотините и дупчиците от зъбките им по ръцете на горките им стопани…А пердетата? А надраните мебели? А ужасните пухове и косми навсякъде? Стигнахме и до нетърпимото мяукане, довело съседите до решението да се снабдят с въздушна пушка…Нещо за харесване?
Кой какво избира
Дааааа… Познатата история с далматинеца: едните видели бялото куче, а другите – черните му петна…Мисля си: след като първите хора – Адам и Ева – съгрешиха, след като осъзнаха че изгубиха най – голямото си богатство – близкото общуване с техния Създател, каква празнота и болка са изпитали…? Представям си, (без капка ирония и шега!!) потъналата в сълзи Ева, безутешна и премазана от вината си…И Адам, (който я обича толкова, че прие да съучаства в греха), опитващ се да я утеши някак…А около тях са всички сътворени от Бог животни…и едно малко коте, погалващо се около нозете на мъжа…Той го вдига, подава го на Ева, а то се сгушва в нея и сладко замърква…
Това е! Мъркащо коте в ръцете ти! И…му прощаваш всичко! Колкото и да си изнервен, натъжен, тревожен – топлото телце в прегръдките ти сякаш лекува…, успокоява, причинява ти някаква наслада…необяснима…
Каква ти еволюция
Умението на дъщеря ми да ме удивлява е …очудващо! Вчера тя ме осведоми, че най-сетне е убедила приятелките си, че няма такова нещо като еволюция при животните. Как, попитах, а тя ми показа котката и обясни колко лесно било. Просто задала въпроса: от кои животни са произлезли котките?
О, не ми казвайте, че са смалени тигри, лъвове и леопарди!– защото тогава никаква еволюция не съществува, не може от голямо да стане малко… – казала тя на момичетата…и им прочела стиха от първата книга в Библията Битие: „Бог създаде земните животни по видовете им…“ Е, дъщеря ми е само на седем и чете много. Обича библейските истории, обича Добрия Бог и …котките.
Толкова красиво и съвършено
Този разговор ме накара вечерта отново да прочета в Битие целия разказ за сътворението. (Можеш и ти да го прочетеш ТУК- Битие глава 1) Когато отивах към детската, за да пожелая лека нощ на детето си, чух, че се моли преди сън, както обикновено…“Боже, Ти си толкова добър и много се радвам за всички животни, които си сътворил. Извинявай, че някои не ги харесвам толкова, колкото котките…И най-много си харесвам моето коте Селеста. Тя е наистина най-хубава и аз много Ти благодаря за нея и за всички котки, Боже ти благодаря.“ Погледнах през открехнатата врата и видях дъщеричката си, прегърнала пухкавата Селеста…Какво съвършенство!!!
Сутринта, както винаги, нашето коте дойде да закуси в кухнята. Взех го и го заразглеждах, сякаш го виждам за първи път, неспирайки да се очудвам на всяка частичка от него – защо го е създал Творецът? Селеста протегна лапичка към лицето ми и го потупа, после замижа и се приготви да поспи отново, сгушена в мен…Прозя се и запърпори доволно…Ето това е…Благодаря Ти за котките!
