Кой създаде пандемията? Човеците или Бог?
Човеците създадоха пандемията, а не Бог. Нали?
Ние се разболяваме, а Бог лекува.
Аз вярвам в силата на Бог и Той отваря врати за мен.
***
Човеците казват: „Няма Бог!“, но това не може да промени факта, че Той съществува.
Ние сме горди, но Исус се смири и прие човешка същност, за да ни спаси.
Аз искам да живея вечно, но ако Аз-ът ми не умре, никога няма да вляза в Божието царство.***
Човеците казват: „Прави каквото си искаш. Ти си бог за себе си“. Но никой не мисли за последствията- а те са лоши, често непоправими.
Бог казва: „Пази закана Ми, и ще ти бъде добре“. Последствията са изобилни благословения.
Ние искаме да ни е лесно и комфортно в този живот и да си живеем както сметнем за добре.
Бог желае да изберем Неговия начин. Дори началото да е трудно, в края идва невероятно благословение и вечен живот.
Съвременният човек мисли за външния си вид и как хората го възприемат. Бог се интересува от сърцето му и дали ще се чувства добре в Неговото царство. Там няма телевизор, кино, театър, дискотеки, барове, пари, гримове и козметика, мода, маникюристки и фризьори, ресторанти, наркотици, алкохол, цигари, псувни и ругатни, коли, лукс, хирурзи за пластични операции, материални облаги…. Можем ли без всичко това там? Разбира се, ако само поставим Бог на първо място в живота си и се научим да Го обичаме повече от себе си.
***
Земният човек мисли първо за себе си и за земното. Духовният мисли първо за другите и за това, което Бог определя за приоритет.
Този, който е обсебен от този свят мисли как да си направи живота още по комфортен и удобен.
Онзи, който има духовни приоритети, е ангажиран с това да сподели с колкото се може повече хора вестта за вечния живот, за който Исус толкова много говореше когато беше на земята. И продължава да говори чрез Своето Слово.
Светският човек (който иска да извлече колкото се може повече облаги от този свят) пуска все повече корени в този свят и не го е грижа, че всичко това е преходно и скоро ще бъде унищожено.
Духовната личност всеки ден реже по още един корен, от онези които го придържат към този свят. Защото той е избрал своя Дом- Небесният Дом. Той не иска нито едно единствено коренче да му попречи да полети към своя Спасител, когато Той дойде в славата Си, за да прибере Своите деца у Дома.
„В дома на Моя Отец има много обиталища; ако не беше така, Аз щях да ви кажа, защото отивам да ви приготвя място.
И като отида и ви приготвя място, пак ще дойда и ще ви взема при Себе Си, така че където съм Аз, да бъдете и вие.
И вие знаете къде отивам и пътя знаете.
Тома Му каза: Господи, не знаем къде отиваш; а как можем да знаем пътя?
Исус му каза: Аз съм пътят и истината, и животът; никой не идва при Отца освен чрез Мен.
Ако познавахте Мене, бихте познали и Моя Отец. Отсега нататък Го познавате и сте Го видели.
Филип Му каза: Господи, покажи ни Отца и това ни е достатъчно.
Исус му каза: Толкова време съм с вас и не си ли Ме познал, Филипе? Който е видял Мене, видял е Отца. Как така казваш: Покажи ми Отца?
Не вярваш ли, че Аз съм в Отца и че Отец е в Мене? Думите, които Аз ви казвам, не ги говоря от Себе Си; но Отец, който пребъдва в Мене, върши Своите дела.
Вярвайте Ми, че Аз съм в Отца и че Отец е в Мен; или пък Ми вярвайте поради самите дела.
Истина, истина ви казвам, който вярва в Мене, делата, които върша Аз, и той ще ги върши, и по-големи от тях ще върши; защото Аз отивам при Отца.
И каквото и да поискате в Мое име, ще го направя, за да се прослави Отец в Сина.
Ако поискате нещо в Мое име, ще го направя.“
Исус (Йоан 14:1-14)