Има ли бащата достатъчно вяра, за да се случи чудо?
Има ли бащата достатъчно вяра? От доклада на евангелист Марко научаваме, че таткото на момчето първо го завежда при учениците, но те не успяват „да изгонят беса“. Не желая да коментирам тук вярата им, защото въпреки моята силна вяра не съм сигурна дали аз бих сторила такова чудо за някого в това състояние. В Матей 17 глава, разказващ за същия случай, евангелистът добавя повече подробности: „Исус в отговор каза: О, роде невярващ и извратен, до кога ще бъда с вас? До кога ще ви търпя? Доведете го тука при Мене“. Изглежда сякаш има 2 бариери, възпиращи осъществяването на чудото. Исус нарича хората там „невярващи и извратени“. Какви са хората в сегашно време?! Няма промяна от преди 2000 години до днес, нали! Тъжно!
(Не мога да не спомена, че това е също една от причините, поради които обичам Библията, че всичко написано в нея е приложимо и за нас – хората от 21 век.)
Но ми е жал за отчаяния баща, който завежда нещастното си дете при представителите на Божия Син, а те сякаш нямат сили да се справят с тази ситуация. И сега колебанието на горкия мъж го хвърля в океана на съмнението. Единствената му надежда замира, когато наблюдава безсилието на учениците на Христос – нито една тяхна дума не е чута, нито една тяхна молитва отговорена, сякаш Бог се е отдръпнал от тях, а демонът в горкото момче им се присмива. Не знаем колко време те са викали на духа да излезе от момчето, не знаем колко дълго са стоели на колене или с издигнати ръце за молитва, но определено е нямало резултат, а най-лошото – още повече са отслабили вярата на изнурения, наблюдаващ ги с надежда баща.
Но Бог се намесва…
дори понякога и да изглежда, че се бави. Неговото забавяне е от любов към нас, за да Му се доверим напълно и безрезервно, да си признаем, че човешките средства и услия не са като Божиите, да се смирим и доверим, че Неговите методи са най-добрите, макар и понякога да изглеждат странни.
Бащата се среща лично с Небесния Бог, в плът и кръв чрез Исус Христос и напълно по човешки изплаква:
„но ако можеш стори нещо, смили се за нас и помогни ни“.
- ако можеш
- стори нещо,
- смили се за нас и
- помогни ни
„Ако можеш“
-по времето на Христос малцина са признавали, че Той е това за което се представя – Божият Син, Бог Син. Ако този човек вярваше, че Исус Е Бог, нямаше да изрече тези думи, защото Бог може ВСИЧКО. Може и да е искал да каже без да разпознае Бог в Исус от Назарет: “ Ако имаш по-голяма вяра от моята и особено по-голяма от тази на твоите ученици…“
„Стори нещо“
– да стори какво?! Да каже на демона, да направи график кога ще хвърля сина му в огън или във вода, за да бъде подготвен? Или той да се жертва за сина си и да приеме беса вместо него? …
„Смили се за нас“
– Бащата е наистина отчаян и на предела на силите си…и на вярата си. Не може, а и не желае да предлага парични възнаграждения. Чувал е, а и може и да е виждал този странен лечител и Учител как върши чудеса – връща зрение на слепи, изчиства проказа, вдига на крака паралитици, дори се разказва, че и мъртви възкресява. Защо и синът му да не се докосне до милостта на този чудотворец и да получи нормален и пълноценен живот?
„Помогни ни“
– звучи като признание, че всички ресурси са изчерпани, всички лекари, врачари, екстрасенси и прословути лечители в страната са били посетени, но помощ не е била намерена. „Ти си единствената ни надежда, опитахме всичко, което зависи от нас и което е по силите ни“.
стих 23. „А Исус му рече: Ако можеш повярва! Всичко е възможно за този, който вярва“.
Сякаш Исус му казва: „Сърцето ми преля от обич и състрадание когато те видях сред тълпата: сгърбен и угрижен, смачкан от тежестта на болката по детето ти, гледайки го напълно безсилен как дявола го тормози и сгърчва в болезнини конвулсии. Аз не само, че мога, но и ще сторя не просто нещо, а ще дам пълно изцеление на твоята рожба. Да, ще му помогна!
НО!!!
(Ах, това голямо „но“!, не може ли без него. Тук Исус казва „АКО“, звучи като условие, едно единствено условие!)
Най-важното условие, за да се случи чудо, е – ВЯРА! И може би най-трудно осъществимото понякога.
Ако вярваш!
„Ако повярваш, че това, за което си дошъл ще се случи- то това ще стане реалност“. Но Исус не спира до тук. Той добавя: „Всичко е възможно за този, който вярва“. Исус не иска само да удовлетвори молбата на бащата, но желае и да му предаде урок по вяра.
Евреи 11:1, 3. „А вярата е даване твърда увереност в ония неща, за които се надяваме, – убеждения за неща, които не се виждат.
…3ст. „С вяра разбираме, че световете са били създадени с Божието слово, тъй щото видимото не стана от видими неща“.
Ако бащата нямаше капка вяра или по – точно надежда, че учениците или техния учител можеха да сторят нещо, не би си направил труда изобщо да води обладания си син при тях. Но друг беше неговият проблем:
стих 24. „Веднага бащата на детето извика, казвайки: Вярвам [Господи]! помогни на моето неверие.
Това звучи почти като молбата на ученицете на Исус: „Предай ни вяра“.
Този баща идва, за да получи помощ за сина си, но всъщност и той се нуждае от помощ.
Колко вяра му е необходима, за да се излекува сина му? Колко вяра трябва на учениците, за да се научат да се доверяват на Исус и да започнат да прощават безрезервно и да обичат ближните си като себе си без предубеждения?
Лука 17:6. „А Господ рече: Ако имате вяра колкото синапово зърно, казали бихте на тая черница: Изкорени се и насади се в морето, и тя би ви послушала“.
Едва ли Исус иска от нас да ползваме този невероятен дар – вярата, за да вършим ненужни фокуси. Той просто дава пример, за да илюстрира мощта скрита в небесния дар ВЯРА, и че можем да се докоснем до силата и`.
Открих и пълната рецепта за вяра в последната книга на Библията- Откровение 14:12
„Тук е нужно търпението на светиите, на тия, които пазят Божиите заповеди и вярата на Исуса“.
Мисля, че вярата не е константа.
Тя е сила, която или увеличава мощта си, ако се захранва от правилния източник, или намалява. Оказва се, че търпението, пазенето на Божиите заповеди и вярата на Исус са пряко свързани. Бих искала да достигна най – високия стандарт – вярата на Исус. Но и аз като учениците и бащата на демонизираното момче, идвам пред моя Бог с всичките си съмнения, неверие, нетърпение, трудност да се доверявам на тези, които са ме предали и всичко онова, което би се превърнало в причина вярата ми да намалее.
Нова вяра
И така, бащата се прибра с нова вяра и с оздравялото си дете – един млад мъж пълен със сила и излъчващ спокойствие, щастие, оптимизъм и огромна благодарност за своя нов живот.
Онези от учениците на Христос, които не му се довериха, по – късно отпаднаха, а Юда Искариотски дори го предаде. Но онези от тях, които позволиха на Исус да работи с тях и да ги променя към по – добро, получиха онази ВЯРА, която им липсваше и се превърнаха в онези Христови апостоли, които поставиха началото на християнството и които историята ще помни завинаги.
П.п „Ако вярваш…..Всичко е възможно за този, който вярва“!